Как El Helicoide, гордостта на модерна Венецуела, се превърна в политзатвор
На върха на хълма в столицата Каракас се издига като гигантска серпантина Eli Helicoide (Хеликс) - архитектурният знак на Венецуела, който през 50-те бе одобряван за знак на възхода на модерната нация. Сградата на грандиозно замисления търговски център тогава подухва горделивост и почит. Личности като Салвадор Дали и Пабло Неруда възхваляват плана, който и до днес се вижда от целия град.
Съдбата на тази чудноват план е постоянно да бъде метафора на съвремието. Първоначално - на фантазията за разцвет, съвременен и първокласен живот. А след това?
Неговите 300 бутика никога не заработват. Блянът потъва и вместо първокласни артикули, в помещенията се настаняват бездомници. По-късно идва седалището на полицията. Сега черупката на хеликса е низ от килии с политзатворници, а съумелите да си тръгнат живи от там го разказват като " пъкъла на земята ".
Как се стигна дотук?
El Helicoide получава името си поради геометричната си форма. Извива се като серпантина, дълга над три километра. Всеки от бутиците в модерния търговски център е бил планиран със личен паркинг. В постройката имало място още за хотел и галерии. Но тя в никакъв случай не е приключена.
Няколко следващи държавни управления се пробват да запазят издигнатото и да го трансфорат в културен център или музей. Всички старания пропадат. По подигравка на ориста, без в никакъв случай да е публично откриван, през днешния ден Хеликс е по-пренаселен от когато и да било. Пълни се със арестувани от траялите с месеци улични митинги против държавното управление на президента Николас Мадуро. Народното неодобрение избухна поради оскъдицата и постоянно недостигащите храни и медикаменти, хиперинфлацията и нестихващото принуждение.
Президентът счита, че проблемите на страната му се дължат на бойкот от чужбина, въпреки че Венецуела има забележителни петролни ресурси. Протестиращите опозиционери биват задържани и поставяни в черни описи, след това съдени изключително. Често пътят им завършва в El Helicoide.
14 президенти
Трансформацията на Спиралата от емблема на напредъка в знак на неуспеха е дълъг и комплициран развой, съвпадащ с процесите в страната. Започва с преврат и минава през диктаторско ръководство, народна власт и 14 президенти.
Когато планът е обявен през 1955 година, Неруда го възхвалява, а Дали предлага да декорира интериора. В края на 50-те обаче идва превратът против Маркос Перес Хименес, който опустошава с изключение на всичко друго и плана за големия търговски център.
El Helicoide в действителност е частна инвестиция, въпреки че заради грандиозния архитектурен размах на Хименес доста венецуелци по това време считат и Спиралата за " държавна ". След преврата против диктатора страната се пробва да се отърси от остатъците от неговото брутално ръководство, включително и от El Helicoide. Останал без финансиране и поддръжка, планът запада. Преди преврата постройката е съвсем приключена, а след него остава празна с години.
Междувременно и градът се трансформира. По-богатите поданици се реалокират на изток, а гетата пълзят към Хеликс и последователно го обкръжават изцяло.
Започват дълги правосъдни разногласия сред тогавашните вложители, страната и притежателите на магазините, които са предплатили за пространствата. През 1975 година постройката е национализирана. Дотогава архитектът й е фалирал и сломен от ориста на своята рожба.
В средата на 70-те El Helicoide се снабдява с първите си публични жители. Те са точната диаметралност на в началото предстоящите - вместо клиенти на скъпи бутици, тук се заселват бездомници. Хеликсът става техен подслон. Условията са тежки - в никакъв случай не е прокарвано нито електричество, нито водоносна мрежа. Не след дълго тук към този момент живеят 2000 фамилии, общо към 10 000 души. Продажбата на дрога, проституцията и закононарушенията процъфтяват.
През 1982 година бездомниците са изселени и от там и стартират проекти Хеликс да се трансформира в културен център. Те пропадат единствено две години по-късно поради вътрешнополитическа рецесия и постройката още веднъж е оставена на произвола. Опасявайки се, че бездомниците ще я завладяват, държавното управление взема решение да реалокира в нея тайната полиция през 1985-а. Горните етажи били седалище на управлението й, а долните два - килии. А те били тесни и претъпкани, тъй като въпреки постройката да наподобява обемна, това е по-скоро оптическа машинация. " Пълнежът " е самият рид. Между скалата и полегатия път има малко усвояемо пространство.
Дори неуморният Уго Чавес не могъл да надвие Хеликса. Смятал го за анатемосан, само че и за доста значим. Чавес наредил тайната полиция да напусне седалището си, с цел да трансформира Спиралата в място за обществени събития. Но това по този начин и не се случило.
Малко се знае за първите пандизчии в постройката. Сред по-късните е астролог на име Хосе Бернардоа Гомес, затворен през 1990 година, тъй като предсказал гибелта на тогавашния държавен глава Рафаел Калдера. " Прекарах там 21 години. Затвориха ме, тъй като описах какво предсказвам на президента на едно частно събитие с бизнесмени ", споделя той.
Килиите се пълнят с политически и престъпни пандизчии. " El Helicoide е венецуелският център за мъчения. Адът на земята ", разкрива Росмит Мантила, деятел за правата на хората с нетрадиционна полова ориентировка и политически опозиционер. Правозащитната организация " Амнести интернешънъл " го назовава " пандизчия на съзнанието ". Прекарва две години в килия, подложен на психически и физически мъчения. Но счита, че най-лошото му е било спестено с помощта на интернационална акция в негова отбрана. Мантила разказва дефицита на храна и препълнените килии. И мъченията: " Има най-малко три стаи за мъчения. Не можехме да спим, чувайки писъци по цели нощи. Хора се показваха и изчезваха. "
Мъжете и дамите са държани на обособени етажи. За мъченията се употребява пердах, електричество, увесване за крайниците и доста други начини. Килиите са извънредно пренаселени - има такива с по 300 души.
Някои венецуелци към момента се надяват, че един ден за El helicoide най-сетне ще дойдат светли дни. Вярват, че това ще стане, в случай че на власт е държавно управление, отдадено на хората.
Съдбата на тази чудноват план е постоянно да бъде метафора на съвремието. Първоначално - на фантазията за разцвет, съвременен и първокласен живот. А след това?
Неговите 300 бутика никога не заработват. Блянът потъва и вместо първокласни артикули, в помещенията се настаняват бездомници. По-късно идва седалището на полицията. Сега черупката на хеликса е низ от килии с политзатворници, а съумелите да си тръгнат живи от там го разказват като " пъкъла на земята ".
Как се стигна дотук?
El Helicoide получава името си поради геометричната си форма. Извива се като серпантина, дълга над три километра. Всеки от бутиците в модерния търговски център е бил планиран със личен паркинг. В постройката имало място още за хотел и галерии. Но тя в никакъв случай не е приключена.
Няколко следващи държавни управления се пробват да запазят издигнатото и да го трансфорат в културен център или музей. Всички старания пропадат. По подигравка на ориста, без в никакъв случай да е публично откриван, през днешния ден Хеликс е по-пренаселен от когато и да било. Пълни се със арестувани от траялите с месеци улични митинги против държавното управление на президента Николас Мадуро. Народното неодобрение избухна поради оскъдицата и постоянно недостигащите храни и медикаменти, хиперинфлацията и нестихващото принуждение.
Президентът счита, че проблемите на страната му се дължат на бойкот от чужбина, въпреки че Венецуела има забележителни петролни ресурси. Протестиращите опозиционери биват задържани и поставяни в черни описи, след това съдени изключително. Често пътят им завършва в El Helicoide.
14 президенти
Трансформацията на Спиралата от емблема на напредъка в знак на неуспеха е дълъг и комплициран развой, съвпадащ с процесите в страната. Започва с преврат и минава през диктаторско ръководство, народна власт и 14 президенти.
Когато планът е обявен през 1955 година, Неруда го възхвалява, а Дали предлага да декорира интериора. В края на 50-те обаче идва превратът против Маркос Перес Хименес, който опустошава с изключение на всичко друго и плана за големия търговски център.
El Helicoide в действителност е частна инвестиция, въпреки че заради грандиозния архитектурен размах на Хименес доста венецуелци по това време считат и Спиралата за " държавна ". След преврата против диктатора страната се пробва да се отърси от остатъците от неговото брутално ръководство, включително и от El Helicoide. Останал без финансиране и поддръжка, планът запада. Преди преврата постройката е съвсем приключена, а след него остава празна с години.
Междувременно и градът се трансформира. По-богатите поданици се реалокират на изток, а гетата пълзят към Хеликс и последователно го обкръжават изцяло.
Започват дълги правосъдни разногласия сред тогавашните вложители, страната и притежателите на магазините, които са предплатили за пространствата. През 1975 година постройката е национализирана. Дотогава архитектът й е фалирал и сломен от ориста на своята рожба.
В средата на 70-те El Helicoide се снабдява с първите си публични жители. Те са точната диаметралност на в началото предстоящите - вместо клиенти на скъпи бутици, тук се заселват бездомници. Хеликсът става техен подслон. Условията са тежки - в никакъв случай не е прокарвано нито електричество, нито водоносна мрежа. Не след дълго тук към този момент живеят 2000 фамилии, общо към 10 000 души. Продажбата на дрога, проституцията и закононарушенията процъфтяват.
През 1982 година бездомниците са изселени и от там и стартират проекти Хеликс да се трансформира в културен център. Те пропадат единствено две години по-късно поради вътрешнополитическа рецесия и постройката още веднъж е оставена на произвола. Опасявайки се, че бездомниците ще я завладяват, държавното управление взема решение да реалокира в нея тайната полиция през 1985-а. Горните етажи били седалище на управлението й, а долните два - килии. А те били тесни и претъпкани, тъй като въпреки постройката да наподобява обемна, това е по-скоро оптическа машинация. " Пълнежът " е самият рид. Между скалата и полегатия път има малко усвояемо пространство.
Дори неуморният Уго Чавес не могъл да надвие Хеликса. Смятал го за анатемосан, само че и за доста значим. Чавес наредил тайната полиция да напусне седалището си, с цел да трансформира Спиралата в място за обществени събития. Но това по този начин и не се случило.
Малко се знае за първите пандизчии в постройката. Сред по-късните е астролог на име Хосе Бернардоа Гомес, затворен през 1990 година, тъй като предсказал гибелта на тогавашния държавен глава Рафаел Калдера. " Прекарах там 21 години. Затвориха ме, тъй като описах какво предсказвам на президента на едно частно събитие с бизнесмени ", споделя той.
Килиите се пълнят с политически и престъпни пандизчии. " El Helicoide е венецуелският център за мъчения. Адът на земята ", разкрива Росмит Мантила, деятел за правата на хората с нетрадиционна полова ориентировка и политически опозиционер. Правозащитната организация " Амнести интернешънъл " го назовава " пандизчия на съзнанието ". Прекарва две години в килия, подложен на психически и физически мъчения. Но счита, че най-лошото му е било спестено с помощта на интернационална акция в негова отбрана. Мантила разказва дефицита на храна и препълнените килии. И мъченията: " Има най-малко три стаи за мъчения. Не можехме да спим, чувайки писъци по цели нощи. Хора се показваха и изчезваха. "
Мъжете и дамите са държани на обособени етажи. За мъченията се употребява пердах, електричество, увесване за крайниците и доста други начини. Килиите са извънредно пренаселени - има такива с по 300 души.
Някои венецуелци към момента се надяват, че един ден за El helicoide най-сетне ще дойдат светли дни. Вярват, че това ще стане, в случай че на власт е държавно управление, отдадено на хората.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ